Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войнствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно като негов създател е определен тракиеца Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и др. познават сладкия дъх на тракийското вино. Държейки бляскави ритони владетели като Терес, Силталк и Севт са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и народи.
За разлика от своите южни съседи нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали опиващото питие от най-дълбока древност и организмът им вероятно вече е изградил ензимите, нужни за преработката на алкохола.[1]
Виното от нашите земи се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската война ахейците си набавят високо цененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон – божествена напитка.
Съществуват доста теории за мястото, където за пръв път в историята е правено вино.
Археолозите не са в състояние да кажат дали гроздовите семки, намерени на местата на древни селища, са от диви или култивирани лози. Най-ранните гроздови семки от култивирана лоза били датирани на около 7000 години и са били открити в Кавказ, в източния край на Черно море, там където сега е Анадолската част от Турция и Грузия, в район, подходящ за отглеждането на гроздето.[2]
Доказано е, че траките са дали дума за вино на гърци и римляни, като последните са изиграли голяма роля в разпространението на напитката, така и думата за нея сред западноевропейските народи. Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами дионисиевия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг.
Данните от археологията показват, че на Балканите, в Южна Тракия виното е било познато още през 5-то хил.пр. Хр. Също така може да се заключи, че древни тракийски племена са дали знанията за направа на вино на хети, араби, гърци, римляни и келти. Траките вероятно са взели технологията от предците на иранците, с които са влезли в контакт през Неолита.[3]
Римляните са се славили като най-добрите лозари в Южна Италия, които произвеждат вина като Caecuban, Massic и Falernum, които са били оценени високо в древността. Най-големият център на търговията с вино било пристанището на Древен Рим – Помпей.
Може би един от най-значимите тласъци за разпространението на виното е използването му в Евхаристията като символ на Кръвта на Христос и на самия живот. Съществуват многобройни препратки към виното в цялата Библия.
Виното е неразривно свързано с Християнството, а също представлява основна част от ритуала на юдеизма, но в контраст на това, то е забранено в мюсюлманската религия.
В монашеските общности в цяла Европа поддържат лозята, а по време на тъмните векове монасите са допринесли много за подобряване на виното. В средновековна Бургундия монасите са били сред първите, които изследват почвата на Côte d’Or, избират на най-добрите изложения, където гроздето узрявало рано и т.н.
Монасите се нуждаели от вино не само за Евхаристията, но също така и за техните гости, защото манастирите са били “три-звездните” хотели на Средновековието за заможни пътници. Виното е било и важна търговска стока.
В края на седемнадесети и началото на осемнадесети век, виното се явява не просто напитка, а индикация за повишаването на жизнения стандарт, особено за ценителите на естетиката.
И точно когато бъдещето на виното изглежда бляскаво, в средата на 19 век се появява филоксерата и поставя под заплаха европейското винопроизводство. Това е малък паразит, който се развива в корените на лозата и в крайна сметка я унищожава. Първоначално се появява в Северна Америка, като впоследствие се пренася и на Стария континент и за няколко десетилетия унищожава почти напълно европейските лозя. Борбата срещу филоксерата се води чрез облагородяване на европейските сортове върху подложки на американски лози, устойчиви на филоксерата. Въпреки че постепенно лозарството и винопроизводството се възстановяват, много стари европейски сортове са загубени завинаги, а филоксерата остава постоянна заплаха и до днес, и в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без американски подложки.[4]
Снимка: Интернет Автор: инж.-техн. Стефан Георгиев
[1] http://sparotok.blog.bg/politika/2011/11/08/istoriia-na-vinoto-kyde-e-negovata-rodina.848319
[2] http://bulgariandrinks.com/исторически-сведения/106-история-виното-света-българия
[3] http://sparotok.blog.bg/politika/2011/11/08/istoriia-na-vinoto-kyde-e-negovata-rodina.848319
