ТЕНДЕНЦИИТЕ В ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР
В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2015 – 2019 г.

Стефан Георгиев

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“,

Факултет по икономически и социални науки, България,

E-mail: bg_vin_group@abv.bg

Резюме. Проследява се накратко развитието на лозаро-винарството в българските земи от древността до наши дни. Направен е по-обстоен и задълбочен преглед на състоянието на отрасъла през периода 2015 – 2019 г. Представени са числови данни за основните показатели през разглеждания период и чрез тях са илюстрирани негативните тенденции в развитието на сектора. Пресметнати са стойности на коефициенти на корелация и детерминация и са анализирани връзки на зависимост между някои от двойките показатели. Направени са изводи и препоръки.

Ключови думи: винопроизводство, лозаро-винарски отрасъл, висококачествени вина, коефициент на корелация, коефициент на детерминация.

THE TRENDS IN VINE AND WINE SECTOR
IN BULGARIA FOR PERIOD 2015 – 2019

Stefan Georgiev

University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”,

Faculty of Economics and Social Sciences, Bulgaria,

E-mail: bg_vin_group@abv.bg

Abstract. The development of viniculture in the Bulgarian lands from antiquity to present days has been traced. A more detailed and in- depth review of the state of the industry in the period 2015 – 2019 has been made. Numerical data on the main indicators during the period under review have been presented and they illustrate the negative trends in the development in the sector. Values of correlation and determination have been calculated and through them relations of dependence between some of the pairs have been analyzed. Conclusions and recommendations have been made.

Keywords: wine production, wine industry, high quality wines, correlation coefficient, determination coefficient.

1. Въведение

Виното от нашите земи още от древността се е славело с изключителните си качества. Археологически данни показват, че на Балканите (в Южна Тракия) виното е било познато още през 5-то хил. пр. Хр. Именно за древните тракийски племена се предполага, че са дали знанията за направа на вино на хети, араби, гърци, римляни и келти.

Вековните традиции в българското лозарство и винарство са превърнали винопроизводството в характерен поминък за българското битие, а винопроизводството – в стратегически отрасъл на българската икономика,  съчетал в себе си хилядолетни традиции и модерни технологии.

В началото на 20 в. произвежданото в страната вино е над един милион хектолитра (NEDELCHEV, 1926) и отрасълът се развива бурно. За растежа в отрасъла през 20-те и 30-те години благоприятства създаването на кооперативи по западен модел. От друга страна негативно влияние оказват войните през първата половина на 20 в., в които България е въвлечена.

Втората половина на 20 в. е „най-романтичният“ период от историята на българското лозаро-винарство. Лозовите насаждения и произвежданото вино се увеличават няколко пъти през този период (IVANOV, 1981; WINE IT UP, 2018). Произвеждат се изключително качествени вина и то в големи количества. През 80-те години на 20-ти век на България се падат 5% от световния пазар на вино.

През годините след 2000 г. общите площи на лозята намаляват, вследствие на влошената им възрастовата структура. Бързо нараства делът  на неподдържаните лозя в стопанствата, с което се увеличава делът на неплододаващите насаждения. Възстановяването на лозовите насаждения впоследствие се извършва с намаляващи темпове и не може да компенсира общото намаление на площите в страната. Отглежданите млади лозя се оказват недостатъчни да заменят старите насаждения. Всичко това води до спад на произвежданото вино. Този спад е както в количествен аспект (над 3 пъти за периода 2000 – 2015 г.), така и в качествен аспект. Въпреки че регистрираните винопроизводители в страната са повече от 300, а гроздопроизводителите са дори десетки пъти повече, отчетените спадове в обема на производство и в качеството на вината са значителни.

Цел на настоящото изследване е проследяване на тенденциите през последните години в лозаро-винарския отрасъл и анализ на причинно-следствените връзки, водещи до западане на изконните български традиции в отглеждането на лозя и в производството на вино.

Останалата част от изложението е организирана, както следва: В следващия раздел са описани използваните данни и свързаните с тях предпоставки. Въз основа на данните в трети раздел са пресметнати стойности на някои статистически величини и е изследвано наличието или липсата на зависимости между различни показатели. Накрая в заключението са формулирани изводи, направени са някои обобщения и са предложени идеи, които биха намалили негативните тенденции в отрасъла.

2. Данни за развитието през периода 2015 – 2019 г.

Всички използвани данни са от официални източници – Министерство на земеделието и храните и Национален статистически институт. Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) регистрира всички гроздопроизводители и площи с лозя, а също и винопроизводителите и произведените количества вино. По време на гроздоберната кампания, всички гроздо- и винопроизводители ежеседмично подават към ИАЛВ данни за произведеното и преработено грозде. Агенцията извършва физически проверки за установяване достоверността на изпращаните данни. В края на гроздоберната кампания всички винопроизводители декларират пред ИАЛВ произведените от тях количества вино. Отново ИАЛВ няколко пъти годишно извършват физически и документални проверки за количеството и качеството на произведените вина.

Според официално изнесената информация, представена в Таблица 1, през периода 2015 – 2019 г. в страната се наблюдава незначително увеличение на регистрираните площи, засадени с винени сортове. Налице е тенденция към намаляване на средните добиви на винено грозде от декар, като процентите на намаление спрямо 2015 г. са 13,80 (за 2016 г.); 13,18 (за 2017 г.); 7,28 (за 2018 г.); 12,26 (за 2019 г.). Значително и отчетливо е намаляването на общите количества произведено грозде през разглежданите години. Процентите на това намаление спрямо 2015 г. са 11,41 (за 2016 г.); 15,34 (за 2017 г.); 22,43 (за 2018 г.); 33,98 (за 2019 г.).

Таблица 1. Винени сортове грозде в периода 2015 – 2019 г.

Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“ – „Наблюдение на производството на грозде и вино – Реколти ‘2015 – 2019“ и НСИ, цени на селскостопанската продукция по години

Въпреки всичко казано дотук, през последните 5 години се отчита тенденция на постоянство на цените на виненото грозде (изменението е в границите на 10% и не се забелязва отчетливост във времевите им хоризонти).  Голяма част от винопроизводителите в страната вече разполагат със собствени лозови масиви и за свободния пазар остават малки количества суровина (грозде). Освен това, през последните години не е имало значителни климатични аномалии, водещи да загуба на реколта.

Показателите за произведените вина (Таблица 2) през периода 2015 – 2019 г. са частично обвързани с разгледаните вече показатели за винените сортове грозде. Тази обвързаност лесно се проследява чрез процентите на намаление спрямо общото производство през 2015 г., които за виното са 8,48 (за 2016 г.); 17,57 (за 2017 г.); 25,90 (за 2018 г.); 34,56 (за 2019 г.).

Спадът в произведеното вино естествено следва спада в количеството произвеждано винено грозде, като тенденцията в последните 5 години е с намаление от малко над 1/3 от произвежданото грозде, съответно вино.

Оказва се, че и в качеството на произведеното вино също се наблюдава спад. С малки изключения качеството като цяло е ниско. Всъщност, само единици производители могат да предложат постоянно през годините качество и количество. Затова при производството на най-качествените вина (ЗНП – защитено наименование за произход и ЗГУ – защитено географско указание) спадът е най-осезателен и неблагоприятните тенденции се забелязват най-отчетливо.

Таблица 2. Количества произведено вино в периода 2015 – 2019 г.

Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“ – „Наблюдение на производството на грозде и вино – Реколти ‘2015 – 2019“

3. Анализ на промените през периода 2015 – 2019 г.

С помощта на коефициента на корелация на Пиърсън:

,

ще установим дали и доколко са линейно свързани някои от двойките показатели. Използвайки коефициента на детерминация , ще направим изводи за това, какъв процент промени във факторната променлива са необходими, така че да доведат до желаните промени в резултативната променлива.

Да разгледаме като първа двойка показатели цената на килограм винено грозде и общото количество произведено вино. След изчисленията се получава R = 0,7364, което показва, че изменението в цената на виненото грозде е оказвала силно влияние върху общо количество произведено вино. Изразеният в проценти коефициент на детерминация  = 54,23% означава, че над 50% от измененията на общото количество произведено вино е резултат от влиянието на цената на гроздето.

За да установим дали категорията на виното (ЗНП, ЗГУ, Други) е от значение за степента на това влияние, пресмятаме поотделно коефициентите на корелация и детерминация между цената на виненото грозде и количеството произведено вино от всяка категория.

Резултатите R_ЗНП = 0,4372 и R_ЗГУ = 0,3103 за първите два коефициента показват, че изменението в цената на виненото грозде е оказвала умерено влияние върху количествата вино от категории ЗНП, ЗГУ. Поради високата цена и значителен ценови толеранс на вината от тези категории, не е изненадващ този резултат, че влиянието на цената на гроздето върху произведените количества вино е умерено. Стойностите R²_ЗНП = 19,11% и R²_ЗГУ = 9,63% свидетелстват, че малък процент (под 20%) от измененията в количествата произведено вино от двете категории ЗНП, ЗГУ са в резултат на измененията в цената на гроздето.

Третата стойност R_Други = 0,7822 показва силно изразено влияние на цената на гроздето върху произведеното количество вино от категория „Други“. Това потвърди очакванията, че цената на виненото грозде е оказала най-силно влияние върху количествата произведено вино от категория „Други“. Тази категория вина обединява по-ниските категории вина с по-ниски цени и е логично именно при нея да се проявила най-високата чувствителност по отношение на ценовите колебания на гроздето. Въз основа на стойността на коефициента на детерминация R²_Други = 61,19% можем да заключим, че над 60% от измененията в количеството на произведеното вино от тази категория са в резултат от измененията в цената на гроздето.

В Приложение 1 в табличен вид е представен пълния списък на изследваните двойки показатели, получените стойности за коефициентите и съответстващите им изводи. В следващите редове ще бъдат коментирани само някои от по-интересните резултати.

Силна е зависимостта между регистрираните площи със сортове, подходящи за вино, и произведеното грозде за винификация в промишлени условия. Добивите зависят от количеството и състоянието на лозовите масиви. При средни добиви се наблюдават колебания, които основно зависят от сорта грозде, природните фактори и агротехниката. Забелязва се тенденция към подобряване на агротехническото състояние на обслужването на лозята, което увеличава добивите, особено при младите насаждения. Наблюдава се подобряване на методите и технологиите за управление на лозарските стопанства, вследствие на насочване на част от инвестициите в сектора към  промяна на сортовия състав, презасаждане, смяна на формировката, подобряване на подпорните конструкции и условията за напояване. Това неминуемо води до резултат на моментно намаляване на общото производство на грозде (към 2019 г. количеството произведено винено грозде е намаляло с 33,98% спрямо 2015 г.). Естествена е тенденцията, че при по-малко произведено грозде се произвежда и по-малко вино. Спадът в производството към 2019 г. спрямо 2015 г. е 34,56 %.  Незначително е влиянието на средната единична цена на виненото грозде върху регистрираните площи със сортове, подходящи за вино. Винопроизводството е сложен и дълъг процес, засадените днес лозя ще бъдат в технологична готовност след 10-12 години. Минимално е значението на средната единична цена на виненото грозде и добивите от декар. Сам по себе си този факт е тревожен и говори за лош мениджмънт във винарския сектор (или производство на вино без грозде). Най-нормална е зависимостта на средната единична цена на виненото грозде  и произведеното количество грозде за винификация в промишлени условия (търсенето определя предлагането). Изменението на цената на виненото грозде, обаче, е в рамките на 10%, като тя не се влияе от добивите на грозде и количеството произведено вино. Този факт е притеснителен и говори първо за липсата на нормален пазар, второ за производство на вина без грозде. Смущаващ е също и фактът, че при категорийно най-качествените винa спадът е най-голям и по-точно – спадът е 67,97% при най-качествените вина от категория ЗНП и е 29,79% при вината от категория ЗГУ. Това означава увеличение на консумацията на по-нисък клас вина.

4. Заключение

Наблюдаваната през последните години тенденция за свиване на обема и спад в качеството на производството в лозаро-винарския отрасъл е свързана с множество социално-икономически, регионални и национални предпоставки. Тяхното сумарно въздействие към момента поддържа негативната посока на развитие в отрасъла, но все още чрез привличане вниманието на управляващите, правилен подход и адекватни мениджърски решения на микро и макро ниво в едно обозримо бъдеще тенденцията би могла да се промени към позитивна. Една от благоприятните предпоставки за такъв обрат е, че страната ни разполага с много добре обучени кадри (енолози), но за съжаление към настоящия момент те все по-рядко работят по специалността си или избират други страни за реализация.

Стъпка в правилната посока за развитието на отрасъла би било създаването конкурентни малки шата (вили), които да произвеждат малки количества качествени продукти на конкурентни цени, а също и обвързването на тези малки производителите на грозде с крайния продукт и неговата реализация. Обединяването на малките производители на регионален принцип с акцент върху местните сортове грозде и тероара също би бил добър подход. Накрая, но не на последно място, повишаването на отговорността и контрола на държавата за ликвидиране на имитациите на вина би дало възможност да се развият производители със стремеж към висококачествена продукция и техните усилия да бъдат адекватно възнаградени. Оказва се, че за такива производители създаването на добри вина не е само въпрос на изпълнение на „рецепта“, а е фин процес, в който те влагат частица от себе си.

Литература

1. DIMITROVA, D. (2015) Konkurentosposobnost na proizvodstvoto na desertno grozde, Disertatsiya, IAE, Sofia, pp. 271 (Bg).
2. DIMITROVA, D. V. and DIMITROV. V. (2017) Regionalni aspekti na lozarstvoto i razvitieto na vinoproizvodstvoto v Balgariya. Spisanie za planinsko zemedelie na Balkanite, 20 (3), 162-186.
3. ESTRADA, M. D., PARK and CHIN, A. (2017). Measuring Wine Industry Efficiency with Wine Industry Network Evaluation Model (WINE-Model). September 2017, SSRN Electronic Journal, DOI: 110.2139/ssrn.3040105.
4. IVANOV, T. (1981). Tehnologiya na vinoto. Plovdiv, Hr. G. Danov, 570 (Bg)
5. International Organisation of Vine and Wine (2018), Global economic vitiviniculture data. Paris, 26 October 2018, http://www.oiv.int/public/medias/6307/oiv-press-release-global-economic-vitiviniculture-data-octob.pdf
6. KATEROV, K. , DONCHEV, M. KONDAREV, P. KURTEV, B. TSANKOV H. ZANKOV, G. GETOV and D. TSAKOV (1990). Metodologiya za izsledvane i opisanie na lozovi sortove i podlozhki. Balgarska ampelografiya, Izdatelstvo na BAN, pp. 280 (Bg).
7. KIRECHEV, D. (2010). Tendentsii i perspektivi za lozarskiya biznes v Balgariya. Nauchno spisanie „Trakiya“, Vol. 8, Suppl. 1, 2010, p 174-183.
8. KIRECHEV, D. (2013). Nasoki za moderno investirane v lozarstvoto v Balgariya. Sp. Izvestiya na Sayuza na uchenite – Varna. Poreditsa za ikonomicheski nauki, 95-105., ISSN 1314-7390.
9. LAZAROV, I. (1998). Retrospektiven analiz na selektsiyata varhu lozata v Balgariya. Selskostopanska nauka, №2, 37-45 (Bg).
10. MAFF, (2006). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2005,

https://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%

B8%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_2006/R_A92_PublicationVine2005

-bg_1_633594975512968750.sflb.ashx

11. MAFF, (2011). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2010, https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/02/21/ra177-publicationvine2010-bg.pdf
12. MAFF, (2016). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2015, https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/02/22/ra309-publicationvinewine2015.pdf
13. MAFF, (2017). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2016, https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/02/22/ra327-publicationvinewine2016.pdf
14. MAFF, (2018). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2017, https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/04/30/ra342-vinewine2017.pdf
15. MAFF, (2019). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2018,  https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/04/23/ra359-vinewine2018.pdf
16. MAFF, (2020). Proizvodstvo na grozde i vino – rekolta’2019,  https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/04/27/ra373-vinewine2019_final.pdf
17. MARKOV, I. (2014). Lozarskata mikroregionalizatsiya kato sredstvo za kachestveno proizvodstvo na vino i razvitie na vineniya turizam, v Mezhdunaroden turisticheski forum – SPA i vino, YUZU „Neofit Rilski”, Publ. kashta, pр. 11-15.
18. NEDELCHEV, N. (1926). Palen kurs po vinarstvo. Pleven, K. T. Motavchiev.
19. NSI, (2015). Tseni na selskostopanskata produktsiya po godini, https://www.nsi.bg/bg/content/839/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8?fbclid=IwAR2Gn-2Wp_IvoOQ31_luo0eevoq65nggf5sHu8xQekQYbUfbLm_pm7KDpuE
20. POROZHANOV, К., V. KITANOV and A. PORTALSKY (2017). Lozarski i vinarski traditsii na trakite ot Yugoiztochna Evropa i Severozapadna Anadola. Spisanie za planinsko zemedelie na Balkanite, 2017, 20 (4), 178-185, ISSN 2367-8364 (Online)
21. RIBEREAU-GAYON, P. and E. PEYNAUD (1960). Traité d’oenologie. Paris et Liege Librarie Polytechnique Ch. Beranger, Paris
22. ROYCHEV, V. (2012). Ampelografiya. Akademichno izdanie na Agricultural University, Plovdiv, pp. 574 (Bg).
23. TOTEVA, D. (2017). Konkurentno nivo i tendentsii za razvitie na lozaro-vinarskiya sektor v Balgariya. Spisanie za planinsko zemedelie na Balkanite, 2017, 20 (4), 39-48., ISSN 1311-0489 (Print).
24. UGAGLIA, A. J-M., CARDEBAT & JIAO, L. (2019). The French Wine Industry. The Palgrave Handbook of Wine Industry Economics (pp.17-46), Publisher: Palgrave Macmillan, 10.1007/978-3-319-98633-3_2.
25. WINE IT UP (2018). Vremenata, kogato Balgariya se gordeeshe s vinoto si,

https://wineitup.eu/18_%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE

26. ZABADAL, T. J., ANDERSEN (1997). Vineyard Establishment I – Preplant Decision (MSU Extension Fruit Bulletins – 26449701) and Vineyard Establishment II – Planting and Early Care of Vineyards (MSU Extension Fruit Bulletins – 26459701).

Meininger’s Wine Business International, Volume III, issue 6, December 2008,

Neustadt, Germany

Meininger’s Wine Business International, Volume III, issue 6, December 2008,

Neustadt, Germany

Meininger’s Wine Business International, Volume III, issue 6, December 2008,

Neustadt, Germany

Приложение 1